Като белег в душата е болката.
С дъх на билка от нощната чаша.
Пада тихо. В снега. И в прозореца
оцелелите думи изпраща.
После – вкус на горчиво от камъка,
дето прагът във теб е затиснал.
Капе шумата – жива. И огнена.
Моята дневна и нощна орисница.
Само свещи надничат из двора –
пожълтелите зъби на мрака.
Лудият в мен се е ококорил.
С трескав поглед навярно те чака…
А пък ти си измисли неделя.
Без леда. Сивотата. И шумата.
И до ланшната и постеля
търсиш моите обли думи.
Като белег в душата е болката.
Нощем бледа. Ревнива. И мрачна.
Пада тихо снега. Аз в прозореца
оцелелите думи ти пращам…
сравнение
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109083102916
Свидетельство о публикации №109083102916
Рецензии