На нероденото ми момиченце

Ти идваше във сънищата шарени,
преливащи от музика и смях.
Но сякаш със съдбата бяхме скарани-
събуждах се без теб! И беше грях
да те оставям там, във твойта приказка
самичка, до магьосници безброй.
Коя от тях бе лошата орисница,
не дала и на двете ни покой?
Делих си хубостта със огледалото
и виждах теб във моите очи.
Усещах ти ръчичката на рамото,
гласчето чувах:"Мамо, не плачи!"
Не плача, мила.
Как си, моя мъничка,
с очичките ми- пъстър кехлибар,
с косите ми, във кичури превили се
и с устничките- сочни, като нар?
Ще дойда пак при тебе, в твойта приказка,
ще се прегърнем с тебе пак насън
Възможно ли така да си приличаме?!
Ах, да прости ни братчето ти вън!
Ще дойда пак при тебе в твойта приказка,
ще ти разреша русите коси,
ще ги окича с лилиите дъхави-
цвета им бял така ще те краси...

Какво ли днес се случи в твойта приказка,
добри ли с теб са феите безброй?
Една от тях /помни го!/ е орисница,
не дала и на двете ни покой.
Да бих могла да бъда с тебе винаги!
Да бих могла...Но няма път натам.
Момичето ми миличко, прости ми го,
че друг живот не мога да ти дам...

1996