На Борис Годжунов
Ще отболи и утрешният спомен,
ще заличи суетната ми плът.
За кой ли път със сенките се гоня
и болките пришпорвам за из път!
За кой ли път аз тръгвам по жарава
самичък във настръхналата нощ,
за кой ли път следите заличавам
от раните на собствения нож?!
За кой ли път, за кой ли път
искрица пламва от жарава
и светлината озарява
душата ми за кой ли път?
Не ще го дам, невиждания пламък -
ще се роди, усещам му дъха.
Не затова аз болките си мамих -
със тях докрай ще плащам за Мига.
Щом ме боли за утрешната песен -
не ще умра, преди да съм изпял.
Ще зазвучи!Аз няма да изчезна,
най-светлият си миг не изживял.
За кой ли път, за кой ли път
искрица пламва от жарава
и светлината озарява
душата ми - за кой ли път?
2002
http://www.youtube.com/watch?v=fezn_ADIsKo
За кой ли път?
© Copyright: Людмила Станева, 2009
Свидетельство о публикации №109083000502
Свидетельство о публикации №109083000502
Рецензии