Като невярващ бил. Пред тебе.
Протегнал двете си ръце.
Един от тези, неродените.
За кръста. В твоето сърце.
Като невярващ бил – една молитва
от дните си не можел да отрони.
На пристана прошепвал само името.
И късал дневните окови…
Един от другите, готов
за теб да хукне. Сред тълпата.
И в уличния послеслов
гласът ти да омеси. С вятъра…
Неверник знаеш…Лош човек.
Осъмвал прав. Не падал на колене.
Все бил обратната страна.
За някое потекло време.
Та тоя, казвам ти, умря…
Едва от вчера кръстен.
Потъна в нежната тъма.
На твоите пръсти…
.....
Сега спомни ли си…(Навън
бе късче лято. Останалият в мене сън
живя. От обичта ти.)
Надолу мъртвите вълни
люлеят думи.
Написана хартия. Дни-
лицата помежду ни…
парамнезия
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109083002718
Свидетельство о публикации №109083002718
Рецензии