Врабчетата замръзнаха от чакане
някой тихичко да надроби коричка.
Тишината сърчицата им оплаква.
Съвсем сама. Прилича на трохичка.
След малко знаят, пак ще мръкне.
Бездомни ще висят отново жиците.
Бледа и нащърбена луна ще щръкне,
а те насляпо ще броят звездиците.
Сивото в настръхналата перушина
ще напомня, че денят остана гладен.
Не почака малко. Просто си замина,
извалял се като облак мрачно хладен.
Нощта пак ги изпраща до комините,
където издимява топлината на дома,
надбягвайки се тъжно със годините,
повлякла в себе си частици от сърца.
Врабчетата се радват на трохичка,
дори да е опарила за мъничко крилото.
Във друг живот не сме ли били птичка?
Гладно ми пресяда думата - защото...
Преседнала дума
© Copyright: Ани Монева, 2009
Свидетельство о публикации №109082707540
Свидетельство о публикации №109082707540
Рецензии
знаеше ли,
че всичката милост и топлина на света...
се крият в очичките на врабчетата...
радвам се много на този твой прекрасен стих...
защото...
прегръщам те, с обич, мила Ани.
Мария Магдалена Костадинова 29.08.2009 13:24 • Заявить о нарушении
че всичката милост и топлина на света...
се крият в очичките на врабчетата...
радвам се много на този твой прекрасен стих...
защото...
прегръщам те, с обич, мила Ани.
Мария Магдалена Костадинова 29.08.2009 13:24 • Заявить о нарушении