Колко са потъналите в мен
дни от стъкленото детство.
Скитникът във тях краде
слънчева вода. От преспа.
Колко ли са - зад една
минала по залез вярност –
стъпки на смешник, клошар.
В уличната сянка.
Колко…там от всеки стих –
рай за блянове и вятър –
думи вечерни. И зли.
Дето в мене бягат.
Дето все бодат очи…
Сякаш в чужда есен.
Сбръчканият плод горчи.
Късно. Късно. Плесен…
Няма да ги преброя –
стъпкан път на други.
В чужди залези от прах
егото се труди…
преброяване
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109082703057
Свидетельство о публикации №109082703057
Рецензии