Моето начало
И път ли си... Или дъждовна сянка.”
П. Парнарев
Започвам там, където ражда се дъждът,
от дъното на всички полети на птиците,
където неувяхнала стои изправена ръжта
или от някоя мечта стаила се в зениците.
От пътищата, срещнали се в кръстопът
и вятърът единствено посоките изпращащ.
От пръстта, която жива е кога треви растат,
от ръка протегната простори да обхваща.
Започвам там, където рукват живите води,
от реката търсила разбиране във своя бряг
и от там, където тишината почва да сълзи,
от въглена под пепелта, оставил своя знак.
От удара на нечие сърце когато се събужда,
от дългото заглъхване във ирисите на очите,
от там, където някой тъмнината си прокужда.
Не иска нищо, освен да може да ме заобича.
Свидетельство о публикации №109082607195
две големи имена в съвременната ни поезия...
прегръщам те...невероятно красив стих си сътворила!
с обич, мила Ани.
Мария Магдалена Костадинова 27.08.2009 00:43 Заявить о нарушении