Вратата реши - отведнъж се затвори
Изтръпна и прага и после се сгърчи.
Във ден монотонен нощта проговори
и сякаш завиха хилядата вълка.
Луната се блещеше кръгла и ледена,
висяха студено - прозрачни висулки.
Тревата навън поизмачкано сведена,
не криеше вече горящи светулки.
И стълбите станаха толкова свъсени,
че сивото в тях и по-сиво изпъкна.
Вървяха минути печално накъсани,
а слънцето в тях постепенно помръкна.
Прозорецът почна безгласно да чака,
шептейки си само с дъждовния лик,
но той поваля, по стъклото потрака,
притихнало влезе и в нощния стих.
Когато нещо си отива
© Copyright: Ани Монева, 2009
Свидетельство о публикации №109082506622
Свидетельство о публикации №109082506622
Рецензии
тъжно и красиво...
Браво...много стойностен стих!
с обич за теб.
Мария Магдалена Костадинова 27.08.2009 00:44 • Заявить о нарушении
Браво...много стойностен стих!
с обич за теб.
Мария Магдалена Костадинова 27.08.2009 00:44 • Заявить о нарушении