Къде започваш ти? Къде започваш…
И път ли си…Или дъждовна сянка.
На вятъра вечерните мъгли
и в тебе ли съня ми днес посяха?
Ти – праг за моето лице.
Или черта от бяло в мрака.
Къде започваш? И какво
далеч от тебе аз очаквах…
В небето те откривам. И в листата.
В гласа на закъсняла нощем птица.
На ручея в зелената позлата.
Потънали звезди когато видя…
Къде започваш? И къде съм…Никой.
Накрая на летата си попаднал.
Свят, в който наизуст вървях. Без някога
да съм препускал .Насаме – със вятъра…
Едно начало. Или край.
Далечно ехо в ударите на сърцето.
От глухата забрава на деня,
където равнините още кърмят.
Там пътищата носят твоя знак.
А моето тяло зимата превърза.
С оголен камък. В къс въже
над жаден за дъха ми бързей…
Къде започваш…И къде
отивам аз. Обичам ли…Или напусто,
откъснал сън по твоя глас,
засищам вечерната лудост…
попътно
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109082302297
Свидетельство о публикации №109082302297
Рецензии