По Жак Превел
Ако някога един сред другите
се надигне от пръстта.
И стане мой приятел.
Много чист човек. Един.
От другите…
Много дързък. И без път –мечтател.
Доста луд – преминал хоризонта.
Като мен – загърбил несполуките…
Като мен – хралупа за отшелници.
После…в сто лета посял разлъката.
Някой, дето гледа през годините…
(Няма моята чернилка да го стресне
в капките горчива земна злоба.)
Като мен очаквал да се съмне.
А в нощта си бил от обич болен.
Някой. Някога…Един от другите.
Дето все край мене отминават.
Някъде в следа от моя корен.
В час. Или частица от живота.
Може би ще го усетя с полета.
До последния си бряг отронен…
приятелят
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109082002034
Свидетельство о публикации №109082002034
Рецензии