Небето днес се сгърчи и заплака.
Не вярваш, но изплаква моите сълзи.
Мокро е. Дали на следващата пряка
ще срещна някой, който да го пресуши.
Дали дъждът ще стане много топъл
или от студ навярно ще се заскрежи.
Плачи, Небе! Дори да е студено,
слънце във снежинките ще заблести,
нали съм скрила топлина в зениците
за всичките мъгляви и студени дни.
Не знаеш, но понякога говоря с птиците,
а те разказват на небето моите мечти.
Небето знае кога да ми изпрати слънце
и кога в тъгата ми със мене да вали.
Разбрало е – с любов посято зрънце
боли докато покълне, после пак боли.
Отдавна зная как пониква житото,
платила съм цена за всеки залък хляб.
Измислям си небе и дъжд от нищото.
С мечти – от сенки оцелява моят свят.
Оцелели мечти
© Copyright: Ани Монева, 2009
Свидетельство о публикации №109081803372
Свидетельство о публикации №109081803372
Рецензии
един от най-прекрасните ти стихове, мила Ани...
поетичен урок по оцеляване...
с обич.
Мария Магдалена Костадинова 23.08.2009 11:58 • Заявить о нарушении
поетичен урок по оцеляване...
с обич.
Мария Магдалена Костадинова 23.08.2009 11:58 • Заявить о нарушении