Ако от себе си побегнеш-
по нишката на своето сбогуване.
До дъното на ветровете вечерни.
Или до края на едно потъване…
Говори снежният човек. У теб –
най- неподвижния. И най- покорния.
На пролетните ветрове, понесли
покриви. От спомени…
Ако във себе си побегнеш.
А любовта е сън. И вечност.
И търсиш в нощната вода
часа и – минал. И далечен…
До утре в твоя стръмен бряг
( с прохладния и влажен пясък)
ще прибере една вълна
останалите дни по плажа…
ad intero
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109081502545
Свидетельство о публикации №109081502545
Рецензии