Он научил меня петь чародейные песни,
Плечи замёрзшие кутать в туманы мехов,
Зелья варить, предугадывать добрые вести
И отводить от порога моих женихов.
Мне не венчаться, не ведать мне мужниной ласки
И не носить мне тяжелый расшитый намёт...
Серая птица в безумной безудержной пляске
Кликает бурю, колдует над топью болот,
Вьется над лесом огромной крылатою тенью...
Ночью во поле засвищут лихие ветра...
А на пороге моём журавлиные перья
Сброшены спешно, да так и лежат до утра.
Коротки ночи, а дни одинокие длинны...
Я ввечеру выхожу ворожить на жнивьё.
Тонет в тумане тоскующий крик журавлиный:
"Радость моя, запоздалое счастье моё!"
Невеста колдуна
© Copyright: Наталья Панишева, 2009
Свидетельство о публикации №109080805696
Свидетельство о публикации №109080805696
Рецензии
Невестата на магьосника
Той ме научи на песни чаровно магични -
как да намятам на рамото шал от мъгли,
супи да бъркам, очаквайки вест идилична.
Лични ергени да връщам от прага дори.
Няма да сетя аз никога ласка съпружна,
нито в красив сарафан ще пристъпя олтар.
Птица сивушка, нетърсеща полети южни,
бури привиква над блатото с танца си стар,
див и тревожен, извиващ се - сянка крилата...
Нощем в полето ще свирне и вятърът лих.
Аз пък на прага ще свличам на жерав перата
бързо, припряно, очаквайки изгрева тих.
Кратки са нощите, дните самотни - безкрайни.
Привечер сипвам магии край някой харман.
Жеравен тъжен вик плисва в мъглата потайна.
"Щастие късно, къде си ти, радост, не знам."
перевод - Галина Иванова, Варна, Болгария
http://www.stihi.ru/2012/09/29/9201
Алекс Вега 29.09.2012 22:41 • Заявить о нарушении
Той ме научи на песни чаровно магични -
как да намятам на рамото шал от мъгли,
супи да бъркам, очаквайки вест идилична.
Лични ергени да връщам от прага дори.
Няма да сетя аз никога ласка съпружна,
нито в красив сарафан ще пристъпя олтар.
Птица сивушка, нетърсеща полети южни,
бури привиква над блатото с танца си стар,
див и тревожен, извиващ се - сянка крилата...
Нощем в полето ще свирне и вятърът лих.
Аз пък на прага ще свличам на жерав перата
бързо, припряно, очаквайки изгрева тих.
Кратки са нощите, дните самотни - безкрайни.
Привечер сипвам магии край някой харман.
Жеравен тъжен вик плисва в мъглата потайна.
"Щастие късно, къде си ти, радост, не знам."
перевод - Галина Иванова, Варна, Болгария
http://www.stihi.ru/2012/09/29/9201
Алекс Вега 29.09.2012 22:41 • Заявить о нарушении
На это произведение написано 5 рецензий, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.