вечерно писмо
на Румяна
Спри го този старец в мен.
И му избоди очите.
Всичко вече е видял.
В пътищата сити…
Спри го…или отведи
до ръба ронлив – скалата.
Дето искаше преди
да говори.С твоя вятър.
Думите му съблечи.
Никой в теб да не открие.
И от всичките си дни
направи колиба.
Скрий го там – като сакат,
надалеч в тълпата.
С риза от мъгла. Без цвят.
И без път обратен.
И за всичко му прости -
в късна тиха вечер.
Някога ще легне в теб -
сянка от крилете…
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109073105975
Свидетельство о публикации №109073105975
Рецензии