вечерно писмо

   
          на Румяна

Спри го този старец в мен.
И му избоди очите.
Всичко вече е видял.
В пътищата сити…

Спри го…или отведи
до ръба ронлив – скалата.
Дето искаше преди
да говори.С твоя вятър.

Думите му съблечи.
Никой в теб да не открие.
И от всичките си дни
направи колиба.

Скрий го там – като сакат,
надалеч в тълпата.
С риза от мъгла. Без цвят.
И без път обратен.

И за всичко му прости -
в късна тиха вечер.
Някога ще легне в теб -
сянка от крилете…


Рецензии