ДУША

Измъчен...Отчаян..аз се лутах  в нощтта....
Над мен мръсна и кървава страшна луна...
Сърцето пустиня...погребала любовта.,
Просеше  милостиня - поне лъч топлина...

Бях смазан, разнищен, разкъсан в момента...
Животът си виждах като на филмова лента...
Препънах се в нещо и стъпках го с яд!!!!
Яростно злобно, ядосан на целия свят!!!!

Обърнах се...взрян как  се валя в прахта....
нещо лепкаво блудно, живо...ах, не греша....
В този миг осъзнах...че  се гърчи в калта...
Жалката, стъпкана...мръсна,  но моя душа!!!

Видях се...как грозно...как блудно пълзя....
Простенах безмълвно. И сам си простих.
По бузата небръсната се търкулна сълза...
Прекръстих се тихо и напред продължих....


Рецензии