Жената вамп
сред бликащата тъмнина
от мръсни входове. Разруха.
Воня на гнила смет и мухъл
пълзи. Дълбока тишина
притиска крайния квартал
и само стъпките унило
заглъхват. Плътен, застоял
е въздухът. Просветват вяло
безсилни в душното чернило
самотни лампи. Тя върви
несигурно и мълчаливо
сред мрака. Може би кърви
сърцето й! Какво вдърви
походката й колеблива?
Внезапно тъмен силует
на мъж, от мрачен безистен
изникна. Сякаш призрак блед,
безшумен, хладен като лед
я дръпна вътре. Ужасен,
смразяващ вик отекна в мрака,
сподавен хрип, предсмъртен стон.
Кой своя изгрев не дочака?
Миг тишина! И пак потракват
ритмично, като метроном
самотни токчета. Но вече
тя крачи пълна със живот
към нови жертви. От далече
усеща лъх на плът обречена
да бъде нощен пир на злото.
Свидетельство о публикации №109072002922