Далеч е горната земя.
И само този мокър мрак
из дългия ти път
със теб препуска.
А тялото е вик.
Жадува светлина.
И още дни …преди
да те напусне.
Пазачът в теб е уморен.
Намазъл на филия лято,
прелиства вечерните ветрове.
И търси най – добрия вятър.
По него да ти прати зов.
По него – птица бързокрила.
И тъй от нощната следа
до горната земя да стигнеш…
А тялото така гори,
достигнало стената.
Пълзи по каменния зид.
Наднича в родовата памет.
Не виждаш вече своя път –
плашилото добро от слама
е скрило всички рамене.
И всички шапки с вярност.
Безстрашните орачи бдят –
да няма път нататък.
И в този кон от самота
сърцето се разтапя…
Далеч е горната земя.
А тялото ти –вик откъснат.
Пазачът на миражи ослепя.
И в тебе търси свещ. Докъсно…
разстояния
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109071802654
Свидетельство о публикации №109071802654
Рецензии