Брегът е в мен.
Завоят – също…
Мъглата…
Стъпките в леда.
Парчетата завърнало се утро,
осъмнали след нощната мечта.
Брегът ме вика.
С две платна.
В останалите дни – с една пътека.
С една сребриста пелена.
В зелените очи на тази вечер.
Аз бързам…дните да ловя.
Непредпазлив мираж у мен е пътя.
Надвиснали почернени скали
живеят в него. С камъните думи.
Аз бързам. Стръмен е брега.
От вечерната сянка на водата
подава твоята ръка
Една пътека. За нататък…
Наоколо потъват дни.
В заседнали на дъното мълчания.
Лица от есенни реки
Потеглят. С бавната камбана…
-----
Брегът е тук.
Дошъл е да ме раздели.
От теб. И всеки миг,
във който съм обичал.
Брегът на двете ти ръце.
Със сто измислени самоубийства.
усещане
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109071002811
Свидетельство о публикации №109071002811
Рецензии