На сушата
лежат очите му.
Полузатворени.
Безпомощни.
И сиви.
Лежат и лъжат,
и си вярват,
че времето е в тях.
А мракът – минал.
Напуснал своя земен мит.
Без ден. И сляп. Забравен.
Върви след двете си очи.
Да зърне птица . В края…
Наколен храм е този свят.
От скелето на кораб правен.
Далеч от суша. Сред вода.
И с някой Ной. За спомен.
хипербола
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109070902664
Свидетельство о публикации №109070902664
Рецензии