Лято е.
Без да те питам,
тръгвам…
Посоката – зов.
С всички залези
в мене се скита
старата дума любов.
А един съсед по облаци
ще търкаля до късно
сенките.
Бавно да втасва
до жълтия синур
хлябът на моята есен.
------
Юли.
Полъхва на суша от пристана.
Като от празен живот.
Стъпках всички посоки
в очите си.
Без да те питам, любов…
импресия
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109070602279
Свидетельство о публикации №109070602279
Рецензии