по Л.Левчев
Капят жълти чумави петачета
в сламената шапка на нощта.
Болно е това развиделяване –
като име на мечта.
Просто си забравих очилата.
И не виждам в този свят.
(В онзи капе още вяра-
с есенния листопад…)
Спрях до сън. И бяло е у мене.
Със посоки от възли.
Сляп съм, дявол да го вземе…
Точно както и преди.
Ще платя на някой вятър –
вместо мен да те погали.
На дъжда от тъмнината –
да промива дни. И рани…
Ще платя…на някой скитник.
Вместо мен да те облича.
С всички утрини. С листата,
спрели в думата “обичам”…
А отвътре – студ. И вятъра
в мостовете се удавил.
Падам в теб от всички спомени ,
очилата си забравил.
загуба
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109062602908
Свидетельство о публикации №109062602908
Рецензии