Като картина на Модиляни
В тежко бездумие те оставям.
Да крещиш не ти е по силите.
Отмина куражът ти –
излетя като птица.
Мъртви зародиши си посял -
в скъпо и нежно минало.
Всички думи са излетели
през отворен прозорец.
Нямаш криле да ги стигнеш.
Имаш само студени длани.
А в самотата ти не идват и стихове.
Опитай по памет да ме рисуваш –
ще осъмна в палитрата ти
като картина на Модиляни.
Свидетельство о публикации №109062500253