Ще се срещнем.
Някога…С теб.
Там, сред лепкавата
жила на тълпата.
Лишен от слух,
ще стискам вцепенен
ръката ти. Като ръка на ангел.
И само теб ще вижда
моят ден. А там, в лицата
ще рисува мракът
един отминал стих,
един рефрен. За двама
(дето все се чакат…)
2
Ще те срещам.
Понякога. В мен.
В крайна гара. По никое време.
Овдовелите речни върби
и тревите
сред нас ще живеят.
Оглушал от предишния свят.
Презимувал до стряхата старост.
Пак ще тръгвам. От твойта ръка.
Като странник, потеглил за вяра…
утринен диптих
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109062502375
Свидетельство о публикации №109062502375
Рецензии