незавършено

Влезе.
Съблече  и мрака
              от себе си.
А пък нощта
ослепя.
Твоето тяло
е с толкова ереси,
колкото има
в жена.

Влезе .
И сякаш застина
                светът .
Спря да нашепва
                и времето.
Или  във вена
от нощния път
утро валеше.
                След  тебе…


Недорисувах картината. Скрих
в твоя поглед
лицето си вечерно.
До прозореца
с ъгъла  (нейде след 3 )
спи в акварелите времето.










             


Рецензии