изгубен

                “все пак...ако случайно срещнете
                някой с клепнали уши и бутилка коняк
                на шията...може да не е санбернарско куче.
                Може да съм аз.”

                Станислав Стратиев
Там
вечерта
потичаше
в пътеката
на твоите очи
със забравени от деня
стъпки.
Там
живееше
лятото-
в някакъв стих
за пеперуди.
Или светулки.
( А лъчът бе сгънат
на четири фиби
и луната
завързана
долу...)

               
В домовете
край залива
все нощуваше
слънцето -
в избелели
до сиво
графики.
(Вечността ли загуби
 ключа към утрото -

беше лято
на всички дати...)

2

Мъртвопиян съм.
От бутилките духа.
(Щом оживяват метафори...)
Премного вятър
с параходни сирени
вият днес
в мене
отвсякъде.
 
3

Виж, денят не залязва
щом греха и жената
се решат
да разменят
лицата си.
После става някак
                вълшебно
и дяволско –
между вино и маски
на масата.

4

…А лъчът беше сгънат
на четири рими
и луната в тях
вързана долу.
Вечерта бе изгубила
твоето име.
И остана до мене
в Созопол…