С вик на птица
идва пролеттта.
Облича суетата си
в тополите.
Дъхът на нощната върба
откъсва. И поема край реката.
Надолу, в младата вода,
се къпе бавно. И с наслада
отпива сънените капки
по восъчната си ръка.
А после прекосява облак.
И рови в него
със пети протрити.
Лудува в обедния вятър.
И мокра, жадна, ненаситна
кърви – една зелена рана
в очите ти. И вечерния залез.
По тъмно е копнежна. Тиха…
И капе с лунен прах в една пътека.
Там пръстите и още пазят
за твоя смях потънала монета.
прощаване с пролетта
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109061902983
Свидетельство о публикации №109061902983
Рецензии