на Георги
Накрая на света,
където свършват мъките.
И всички правила. И всички празници…
И само леденият вятър
препуска сит
в дъжда,
чадърите… По пяната.
Оставам част от теб, приятелю.
Накрая на брега, където
отвчера вече те изпраща
неделната милувка на морето.
(А лятото отплува тихо, тихо
във всичките сезони
от лицето ти…)
Там нощната мъгла потегли.
На юг. С останалите живи звуци.
Но в някой сън( или във ден отминал)
животът ти все още
в мене куца...
.....
Пристигнал си.
В последния завой ...
Наблизо е Лодкаря. И Реката му.
И този звук от плясък на вода,
облякъл тялото на мрака.
А в теб душата храни сън.
Остави част от нея в това безлуние.
От края на света,
където чакат
(и в теб … и в мен)
неделните тела на думите.
накрая...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109061802405
Свидетельство о публикации №109061802405
Рецензии