обещание

                по Иван Пейчев

Да се завърна.
                В късен бряг.
                При някого.
Една спокойна нощ
                да ме посрещнат
в лазурната пътека
                на луната
ръцете ти…ръцете ти
горещи.


Да се завърна
в този сън,
                където
зелените минути
още тичат
в очите ми,
                сънували очите
на толкова обичани
                момичета.

Да се завърна …
                В себе си понесъл
на нечий късен ден
печата.
Една  самотна лодка
да пресича
брега ми.
С твоето очакване.




А там
да бродят
                в пясъка очите ти.
И стъпките,
и тихия копнеж
на устните.
След матовия блясък на ракитите
да капе още
есента на чувствата.

- - - - -

Ще се завърна.
                Някога.
                Отнякъде.
При някого.
                Във нечий сън.
Или по памет
следата ми ще те открива само
в разсъхналия лик на лятото.
А ти  отдавна ще си минало.
Изгубен лист от бялото на мрака.
Посоките ше бродят край скалите,
привързали завинаги телата…