Виж, след нощните отблясъци
на близост
и поредната раздяла,
сякаш са удавници
ръцете ни.
И по навик сутрин
все се търсят…
А пък утрото
е тънко. В мен прохожда.
Като лист от дните
(всички болни).
Някак си,
повито в стих
за вяра,
устните ти чака
да докосне...
.....
Може би животът
има смисъл,
ако някога опитам в него
надалеч от ятото
да бъда...
Сам да съм си
и крило, и вятър.
Стълб и сеновал.
Стреха.
И дъжд насъщен.
И да чакам преболял.
На пътя.
Нощем стъпките ти
в мен да се завръщат…
разговор
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109061702594
Свидетельство о публикации №109061702594
Рецензии