Лазят бавно…бавно се сгъстяват
вечерните сенки по водата.
Двата бряга сякаш онемяват,
наводнили дните ми от лятото.
А пък тя е в стаята . Очаква
с възпалени слънчеви очи в огледалата
песента на това пристигане. Там,
до линията на водата.
Няма нощ…
С конвулсии от звуци.
С къс луна. И клюн на жадна птица.
Бавно се сгъстява есента ми.
До ръждиво. В сухите зеници.
Всичко, до което се докосне
тя облича. В нощното ми тяло.
Стари пристани, щастливи стъпки.
Пъстрите очи на късен пътник…
Зимното небе разтваря. В сън.
По линията на водата.
Тя расте – една раздяла.
Само кадър в сетивата…
моментно фото
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109061402679
Свидетельство о публикации №109061402679
Рецензии