Две успоредни линии сълзят –
лъчи от изтърбушената лампа.
Дъждът се свлича покрай тях.
И чака мълчаливо. С мен. На рампата.
Часовник стар – от кръговратните години.
Потънал в прах. Несмазан. Бърка времето.
И пази сянката ти още жива.
Осъмнала под вечерните кестени.
Дъждът пониква в есента.
Безгрижен шут –разбърква посрещачите.
Кръвта е вино –някъде след два.
И стъпки хранят бялото в душата ми…
С едно око отворено клечи
там някъде пазачът сляп на спомени.
Светът обича в него да мълчи.
И днес сменил надеждата с ирония.
Каква щастлива самота –
с две успоредни линии от лампа…
Нощта се свлича. Като край.
Облякла мен. И теб. С раздяла.
аритмии
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109061202503
Свидетельство о публикации №109061202503
Рецензии