Дъжд отново ръми,
и брезите поникнали плачат.
А над парка самотно кръжи
закъснялата птица във здрача.
И разбитите лампи сълзят,
светлината изгубили своя.
А по парка безмълвно вървят
две души от любов неспокойни...
И изгрява над парка зора
във дъжда.
Никой друг не я вижда...
Две звездички в небето горят...
И от тях светлината приижда.
Тя пътека чертае за тях.
Те по нея вървят уморени...
Няма дъжд, няма нощ, няма грях...
Две души от дъжда усмирени.
Две души. Две сърца. Две мечти...
Във дъжда те се сляха. И ето:
белокрилата птица лети
и изписва "Любов" на небето.
90-те год.
Дъжд отново ръми...
© Copyright: Римма Азати, 2009
Свидетельство о публикации №109060903948
Свидетельство о публикации №109060903948
Рецензии