За теб
на всеки пристан,
всяка гара
ще се намери по една жена.
Да те посрещне.
Да те стопли.
Да те изпрати…след това.
Навярно
ще тъгува после.
За твойте устни.
Твоят глас…
Ще те сънува.
Ще жадува
в съня си
южната ти страст…
От пътя жив,
покрит с надежда,
тя ще те връща. В своя ден.
Осъмнал там – невиждащ, жертва.
Затворен в нежния и плен…
Накрая…знам –
в далечен делник,
загърбил вятър и крила,
един сгрешил от страст отшелник –
ще срещнеш вярната жена.
Ще те попита. Мълком. Бледа.
Разбрала всичко. Без слова.
За прошка в нея коленичи!
И в двете си деца…
писмо до Одисей
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109060704797
Свидетельство о публикации №109060704797
Рецензии