Тънки нишки на яркото слънце
бавно люшкат небето над мене.
Плува облака бавен и сънен
над цветя и тревички засмени.
Аз лежа във тревата и вдишвам
аромата на ранното утро.
А минутите бавно се нижат...
Мойте мисли в небето се лутат.
Аз затварям очите и дремя
и се сливам със облаци бели...
И усещам - небето ме тегли
в свойта пухена синя постеля.
Тънки нишки на яркото слънце...
В тази люлка сега се люлея.
Под небето прозрачно, бездънно
плувам, мисля и вечно живея.
20.11.1987 г.
Лятна люлка. - Тънки нишки на...
© Copyright: Римма Азати, 2009
Свидетельство о публикации №109060503263
Свидетельство о публикации №109060503263
Рецензии