...И ни захлупи делникът отвред.
И слънцето замаяно посърна.
Строши се нещо -
между мен. И теб.
Изскърца мрака –
да си тръгна...
Мълчанието легна –
между нас.
Разстла се –
грапаво и хладно.
Погълна живия иконостас.
И прати сянка. По водата.
Осъмнал спомен. За любов.
Описа името ти. В спомен.
Превърза лятото. В обков,
изгубил своята икона…
В посърналия словоред
доволно легна самотата .
Изскърца мрака – бучка лед,
останала след твоя вятър…
Потегли делникът…А днес
обличам чужди дни. За спомен.
Пътува странникът у мен.
И търси своята икона.
сетивно
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109060305818
Свидетельство о публикации №109060305818
Рецензии