http://www.youtube.com/watch?v=hyBPuu5XcyE&feature=related
Сега съм несама
и топлоразлята,
въздухът съм жив
между два полюса.
Гърми тишината
от ужаса,
че Нещото се е случило.
И страх ме е
от седефа на спомена,
когато (ако) ми се случи,
в две топли очи на делфин
за миг само (неслучаен)
се събудя…
без да съм се случила.
Сбогувам се -
във пяната на моите стихове,
с едно море бушуващо.
23.01.2009 г.
Сбогуване
© Copyright: Весела Йосифова, 2009
Свидетельство о публикации №109053005340
Свидетельство о публикации №109053005340
Рецензии