Тежък, заглушаващ дъжд…
Без тяло.
С длан, запушила устата на небето.
Капките са сякаш дни от рая.
Светят – по лица. Ъгли. И памет.
Тежък дъжд…без тяло в мен.
Безбожник.
Залепил по сенките си кожа.
Милион докосвания нощем…
свалят маските, праха. И веждите.
Бързат капките живот
в лицето. Вярното пристанище
да търсят…После
сливат всички гласове. Със вътрешния.
(Свободата в себе си прегръщам…)
.....
Някъде …след два. Между нощта. И утрото.
Пътищата се завръщат.
импресия
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109052402550
Свидетельство о публикации №109052402550
Рецензии