Само пусни ме... Обичам..
Искам час да измоля от неговата монотонна безсъница...
В замъка омагьосан светлият мой принц тъгува...
Ще се примъкна в краката му като котенце-скитница...
Тихо през съня ще се моля...Нека Него сънувам...
Ще те препиша в тетрадката...само че вече наживо...
Нежна виола тихо изгаря нощта...
А под възглавето, моята длан...все по тебе тъгува...
Ще се помоля...може да дойде...Бог да помага сега...
Старият Морфей е запял...и не свири вече Орфеят...
Мистиката на чувства добри се преражда в грешност...
Аз над тебе летя...но да влизам не смея...
Само пусни ме...Обичам...Чакай моята нежност...
Свидетельство о публикации №109052202906