Само стих

Аз съм думата преминала през самотата,
шепота от ромоленето на нощен дъжд,
стаеното очакване пред прага на вратата,
скритата искра в очите на будуващ мъж,

нечаканото от измислица във всеки сън
или копнеж, прикриван дълго в пръстите,
в гърдите ехото от глухия камбанен звън
или пък облачното в разказите – късните,

чувството, което е донесено от пролетта,
залеза през лятото, потънал във морето,
всички жълти, топли цветове през есента,
сълзата съм по бялото от зимата отнето,

забързаното, което със вятъра се слива,
спокойнствито във зеленото на парка тих,
ласката или пък бурята, която те намира.
Прочети ме. Всъщност аз съм само стих.


Рецензии
само стих...а в него прозира една красива женска душа...

с обич, мила Ани.

Мария Магдалена Костадинова   22.05.2009 16:09     Заявить о нарушении