по Едвин Сугарев
Пиесата е слаба.
Зле скроена.
Актьорите говорят.
Уморено.
Намятат с реплики
лицата.
Но нищо не усещам в думите.
А само прах.
И грим от маски.
Там сякаш думите потичат -
(навярно в тъмнината на телата им.)
И вътрешният глас умира
сред таз еднаквост -
по лицата…
Но нищо не усещам. Значи
в подвижни пясъци
пътуват думите –
до други свят, където нищо…
където нищо не се случва.
Наднича зад декорите измачкан,
еднакво сив – Страха …да не поникне чудо.
И някъде,
из гънките на въздуха
умира
последния измислен ден -
без утрото.
А после ме покрива
със праха си. В савана отлетяло време...
…..
Пиесата е стара. И суфльорът
щастливо в очилата дреме.
Подал на трупата
последна,
сигнална реплика.
За края…
Спокоен е.
Оставил тук
наволя да се плиска скуката.
В пробитите тела на думите...Далече е...
Далече – Утрото…
пиесата...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109052102469
Свидетельство о публикации №109052102469
Рецензии