по Стефан Цанев
Сляпото куче
пак е прегризало
връзките.
И времето в мен
се олюлява.
Без корени.
В очите
на един следобед.
Или прозорец…
(Сляпото куче,
за душата ми
слязло.)
Бърза с тунел
да я прокопае.
Тунел през думите.
После да избяга
от вятъра в тях.
(Сляпото куче не обича
течението.
Озърта се -
няма други наоколо…)
Бърза къртицата.
Пирамида си прави. От думи.
Да покаже произход.
Пред нечия синева дълбае сивото.
Блъска с муцуна. Оре и стърже.
Изхвърля всичко натрупано.
(Или всичко останало живо…)
И проветрява. От гнилото вътре.
Чисто, тъмно и сухо…
( Сляпото куче обича
уюта).
Без дни и спомени.
Тиха и скучна
остана душата ми.
(От сляпото куче.)
Толкова тиха,
че се озъртам.
Като дете,
скочило внезапно.
В съня си...
сляпото...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109052102463
Свидетельство о публикации №109052102463
Рецензии