по Иван Пейчев
Някъде ще бъда -
в хоризонта...
Като лято
от една поема.
Спрял окото на живота си.
В жълтото око на времето.
Някъде ще бъда –
с вид отвъден.
В тъмните очи
на стих за блудник.
Спрял лицето на живота си
в жълтото лице на времето...
Някъде до тебе …
Но различен.
В нечий сън
понякога ще бъда.
В стих от чужда самоличност
твоята вечер
с утро ще загръщам.
Ще нареждам после
календара
с камъче от нощната постеля.
А навън
в децата
ще играе
пламъка на нашата неделя...
някъде наблизо...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109052102460
Свидетельство о публикации №109052102460
Рецензии