по Дамян Дамянов
И днес
дъжда е тъжен шут.
Подскача вяло по паважа.
Подритвани от минувачите,
ръце му прегръщат здрача.
Усмивки.
И следи.
На влюбени.
Посрещани.
И посрещачи...
Дъждът от твоите коси
задъхано се стича
по клепачите
И търси устни –
там да спре
сърцето ми.
В едно изпращане...
Не тръгвай
с този късен влак.
И с този ранен ти
недей потегля!
Обичам те, такава мокра...
В лицето скрила днес
разделите...
....
Но отминават
с твоите следи
вечерните ми
тъжни влакове.
Перонът опустява
като стих,
забравил в себе си това очакване…
гара
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109052102453
Свидетельство о публикации №109052102453
Рецензии