Може би си измислица.
Или нощем вратата,
през която нахлуват
всички земни лета.
През която копнее
моят път да замине.
После в прах да се върне.
Или в бяла мъгла…
Може би си крилото,
дето нощем в прозореца
драска първите капки
от съня на дъжда.
Аз не зная…Не питам.
И не шепна молитва
на попътния вятър.
В тази топла трева…
Аз не зная…
Не питам…
Нека всичко остане
в тази нощ теменужена,
в тази сънна река.
Може би си измислица.
Или в мене жената,
чрез която живеят
всички земни лета…
сън
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109051905493
Свидетельство о публикации №109051905493
Рецензии