Когато зората без злато приижда,
когато небето е сиво над мен,
на облака бял аз мъничко завиждам,
че той в синевата над мен е стопен,
че той е по-близо към слънцето топло,
че лунния блясък докосва в нощта...
А аз тъжно шляпам по мътните локви
и плахо се боря с греха и калта...
Какво е зората без огнена песен?
Без нея снежинки не щат да блестят.
В сърцето се връща студената есен.
В тъгата очите отново горят.
Откровение. - Когато зората без...
© Copyright: Римма Азати, 2009
Свидетельство о публикации №109051903771
Свидетельство о публикации №109051903771
Рецензии