Безлуние е тази нощ.
С потаен вятър. Или
сън от мрака…
Без сянка…или без душа,
с коси на пролетта
е в мен върбата.
Потънаха в далечната гора
лъчи от дни
и светли звуци. Останал
без посока и без знак,
аз търсех пътя да науча.
Но вдигнат беше
пътят в нас.
И тази нощ безлунна
прибра ликът ти в крепостта.
Без ласка да осъмна…
Аз зная – ще ме навести
луната в нощната ми къща.
Но всички пътища, уви,
пред прага и ще свършват…
А онзи мой дъждовен път –
от дни и топли звуци…дано
светлее във съня.
Дано не ме напусне…
И да потегли с мен.
Натам…към южните морета.
Без сянка. Или без душа
У мене да е светло.
Да ме потърси в есента
онова момиче бяло.
В коси от нощната върба,
в дъждовното и тяло…Аз знам –
ще съм следа по път.
Намерена от двама.
следа
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109051802669
Свидетельство о публикации №109051802669
Рецензии