Между светлото в мене.
И тъмното.
Тя лежи – сякаш сянка забравена
там от времето
да осъмне…Прекосявам я –
остров на спомени.
С плодовете. И птиците пъстри.
Неоткрита. Сама…И примамлива.
Но отдавна в душата ми кръстена…
Прекосявам през нея живота.
Там…след билото. В сън.
Или пропаст.
Като мравка изкачвам преградите.
( С този кръг сме до болка еднакви…)
…
Любовта бе сред гънка от пътя.
Недокосната. Свита. Очакваща.
Някак тихо просъска. С езика си.
И погледна нагоре. За ябълка…
граница
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109051702033
Свидетельство о публикации №109051702033
Рецензии