по Цветанка Убинова
Ти замина.
И аз обеднях.
Плисна есен лицето ми. На площада,
зад прозореца
в топлия прах
цветя от стъпки рисуват врабчета.
Там,
бездомен и трескав,
денят ляга цял.
На следите попил самотата.
И потегля от залеза
в мене нощта.
След очите на нощните влакове.
Ти замина.
И аз обеднях…
Всички пътища тука те чакаха.
Църквата с птиците в мен остаря.
Ветровете си взеха камбаната.
Тъй, без звук и без вятър,
из мойта душа
тишината простира минутите.
Ти отдавна си минало.
Част от нощта,
непосрещала никога утрин…
послепис
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109051604531
Свидетельство о публикации №109051604531
Рецензии