Луната тази нощ нахапана е сякаш,
мътно и нащърбено сега поглежда,
а ти човъркаш и по вените ми бягаш,
ограбеното във очите ми изцеждаш.
Какво намери, че хареса ти при мен?
Не остана нищо вече за раздаване.
Отдавна имам сив и лаконичен ден
и скучен с безразличното си парене.
Утеха и пролука са ми само думите.
Огледай се във тях, а после тръгвай!
Те тихи са, забравила съм шумните,
не са за теб, със тях не се залъгвай.
Не стой и спри да гледаш ококорено,
навсякъде да влезеш няма да те пусна.
Не виждаш ли табелата – „затворено”?
Хайде, завой надясно и вземи напускай!
Каквото носеше, нали във мен остави –
оглозгани надежди и празно от мечти.
Аз имам силата, да ги сплета отново.
Кажи ми сбогом. Омръзна ми да ме боли.
Към болката
© Copyright: Ани Монева, 2009
Свидетельство о публикации №109051601469
Свидетельство о публикации №109051601469
Рецензии
болката...винаги е с нас, душата ни е нейният дом...
докато сме живи...много ме натъжи...
прегръщам те с много обич, мила Ани.
Мария Магдалена Костадинова 22.05.2009 16:12 • Заявить о нарушении
докато сме живи...много ме натъжи...
прегръщам те с много обич, мила Ани.
Мария Магдалена Костадинова 22.05.2009 16:12 • Заявить о нарушении