Одушевеност - Одушевявам всичко...

Одушевявам всичко на земята:
дървета, храсти, пътища, трева.
Одушевявам слънцето и вятъра,
небесната бездънна синева.
Дърветата говорят ми за нещо,
а храстите таинствено шептят,
че имало е бранни дни, горещи,
че стари сенки във тревата спят...
Чии са те? На близки нам герои?
Или са те на вражи синове?...
Пътеките и острите завои
отвръщат с неразбрани гласове.
А вятърът внезапно се намесва,
изтрива той далечните следи.
Дърветата подхващат друга песен,
която не познавам отпреди.
Разказват нещо птиците над мене,
разбирам аз, че още преди мен
отдавно всичко е одушевено -
от слънцето до камъка студен.


Рецензии